След основното си образование през 1924 г. завършва духовна семинария. Продължава образованието в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски” по специалността славянска филология. От 1929 до 1930 г. е учител в с.Момчиловци. След това последователно работи като учител и директор в гр. Кърджали и Пловдив.

От 1962 г. е асистент и преподавател по Методийка на обучението по български език в Софийския университет ,,Св.Климент Охридски”. През 1964 г. му е присъдено званието доцент по Методийка на обучението по български език. Две години по-късно е заместник декан на факултета по славянска филология. Един от основателите на Висшия педагогически институт в гр. Шумен.

Първата му значителна творба, която му осигурява почетно място сред изследователите на български диалекти, е монографията ,,Говорът на село Момчиловци, Смолянско”. Вторият значителен и важен труд на Стайко Кабасанов е ,,Един старинен български говор – тихомирският”.

Като автор на десетки Методийчески трудове и учебни помагала той изгражда основите на съвременната лингвоМетодийческа наука. Бeзспорно най-голям е приносът на неговата ,,Методийка на българския език”.