Ученици

И те са учили в нашето училище.

Доц. СТАЙКО КОСТАДИНОВ КАБАСАНОВ /22. март 1906-1997/

След основното си образование през 1924 г. завършва духовна семинария. Продължава образованието в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски” по специалността славянска филология. От 1929 до 1930 г. е учител в с.Момчиловци. След това последователно работи като учител и директор в гр. Кърджали и Пловдив.

От 1962 г. е асистент и преподавател по Методийка на обучението по български език в Софийския университет ,,Св.Климент Охридски”. През 1964 г. му е присъдено званието доцент по Методийка на обучението по български език. Две години по-късно е заместник декан на факултета по славянска филология. Един от основателите на Висшия педагогически институт в гр. Шумен.

Първата му значителна творба, която му осигурява почетно място сред изследователите на български диалекти, е монографията ,,Говорът на село Момчиловци, Смолянско”. Вторият значителен и важен труд на Стайко Кабасанов е ,,Един старинен български говор – тихомирският”.

Като автор на десетки Методийчески трудове и учебни помагала той изгражда основите на съвременната лингвоМетодийческа наука. Бeзспорно най-голям е приносът на неговата ,,Методийка на българския език”.

Свещеник КОНСТАНТИН ИЛИЕВ КАНЕВ /26.февруари 1917-1998/

Роден в овчарско семейство. Завършва прогимназия в родното си село. През 1933 г. постъпва в Пловдивската духовна семинария, завършвайки я с пълно отличие в 1939 година. Две години по-късно /1941/ става енорийски свещеник в село Момчиловци.

Написва с ревност и много обич книгата ,,Миналото на село Момчиловци, Смолянско”, която става смисъл на живота му. Творбата излязла от печат през 1975 г. е поклон на писателя пред момчиловското население.

През 1983 г. отпечатва разказите си под надслов ,,Родопски сказания”. Нов сборник с разкази и легенди ,,Юдина ела” написва през 1988 г. През последните години Константин Канев се занимава с проучване на родовете в село Момчиловци.

Проф. МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ КАРАПАУНОВ /13. февруари 1928 г./

Основното си образование завършва в родното селище, а средното в Гимназията – Райково. През 1948 г. е приет в Националната художествена академия – София и е ученик на проф. Илия Петров. Завършва специалността живопис през 1954 г. при проф. Дечко Узунов. Пет години работи в Студито на военните художници, а от 1961 г. е преподавател в Националната художествена академия. През 1973 г. е хабилитиран доцент, а от 1985 г. е професор по живопис и рисуване. Два мандата избиран за декан и зам. декан на Факултета за изящни изкуства.

Художникът – педагог Михаил Карапаунов участва активно в живота на СБХ. Негови картини се съхраняват в много галерии, включително и в Националната художествена галерия – София. Участвал е в колективни изложби в Москва, Букурещ, Будапеща, Прага, Берлин и др.

Той е създател на първата селска художествена галерия – в родното му село Момчиловци.

През 2005 г. проф. Михаил Карапаунов е удостоен със званието ,,Почетен гражданин на град Смолян”.

Доц. д-р ТОДОР ПАУНОВ ГАЙДАРОВ / 8. септември 1929 – 1984 г/

Завършил е Института за прогимназиални учители в гр. Пловдив и специалност ,,педагогика” в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”.

Трудовата му и обществена дейност преминава главно в областта на просветното дело – бил е учител и директор на училището в с. Момчиловци. По-късно е инспектор в отдел ,,Народна просвета” при ОНС – Смолян. От 1962 до 1984 г. е старши преподавател и завеждащ катедра ,,Педагогика” и заместник директор на Учителския институт ,,Дичо Петров” гр. Смолян.

През 1973 г. защитава дисертация и му е присъдена научна степен ,,доктор на педагогическите науки”, а през 1983 г. е избран за доцент. Хабилитационният му труд е ,,Мотивацията в учебната дейност”.

Публикувал е над 80 студии и статии. Автор е на книгите ,,Формиране у учениците на способност за решаване на проблемни задачи”, ,,Влияние на оценката върху личността на ученика” и ,,Познавателни интереси и дейности”.

Доц. д-р МАРИЯ СИВКОВА КАБАСАНОВА /1. юли 1932 г./

Основното образование получава в родното си село, а средното в гр. Пловдив. През 1954 г. завършва Биолого-географския факултет в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”. Тя е първата жена от Момчиловци с висше образование. Няколко години работи като гимназиален учител в гр. Пловдив. От 1962 до 1994 г. е последователно асистент, старши и главен асистент по ботаника към Биологичния факултет на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски”. През 1978 г. защитава докторат в Института по образование ,,Тодор Самодумов” в гр. София. Две години по-късно е доцент по педагогика и психология към Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”. Като такава тя шест години преподава във филиала на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски” – гр. Смолян.

Доцент Мария Кабасанова е автор на близо 80 научни статии в областта на дидектиката, Методийката и технологията на обучението по биология. Участва в авторски колективи за учебници и учебни пособия по биология и природознание.

Проф. д-р ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МАНДОВ /4. април 1931 г./

Прогимназия завършва в с. Момчиловци, а гимназия в гр.Чепеларе. През 1949/1950 г. е учител в родното село, а следващата – възпитател в с. Славеино, Смолянско.

Висшето си образование по геология завършва в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски”. От 1960 до 1990 г. е преподавател в университета. Ръководител е на катедра и декан на чуждестранните студенти. Преподавал е в Геоложкия департамент на Университета в гр. Мануто – Мозамбик.

Има множество научни публикации върху стратиграфията и палеонтологията на кредитните отложения в България, научно-популярни статии и книги. Автор е на редица учебници.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ РАДИЧЕВ / 30. октомври 1932 г./

Завършил основното си образование в родното училище. Едва 14-годишен, тръгва с баща си по кърджалийските села да учи зидарския занаят. Тънкостите на професията усвоява при строителството на много и различни обекти в Мадан и Рудозем. Макар и 33-годишен е бригадир при изграждането на Авторемонтния завод в гр. Смолян /1968 г./. Тук получава първия си ,,златен орден на труда”. Шест години бригадата му участва в строителството на Кабелния завод – Смолян. След завършването му през 1973 г. Петър Радичев е награден с орден ,,Георги Димитров”. По-късно бригадата строи обекти и на Новия център на гр. Смолян. През 1983 г. бригадирът получава още един орден ,,Георги Димитров” и е удостоен със званието ,,Герой на социалистическия труд”.

Ст. науч. сътр. д-р НИКОЛА ГЕОРГИЕВ ЧАКЪРОВ /25. юли 1933 г/

Седми клас завършва в родното село, а след това учи в Гимназията ,,Васил Левски” – Райково. Висшето си образование по специалността машинно инженерество и електроника получава в МЕИ – София. Като преподавател в този институт той получава званието ст. науч. съструдник ІІ степен. Доктор е на техническите науки по електроника. Двайсет години работи в Завода по микроелектроника в гр. Правец.

Д. т. н. ХРИСТО МИХАЛЕВ МИХАЛЕВ /26. април 1934 г./

След завършване на VІІ клас през 1948 г. е пазарен в село Малко Църковище, Омурташко да пасе овце. Осми клас завършва като частен ученик, след това учи в Райковската гимназия.

В 1952 г. продължава образованието си в Съветския съюз и след петгодишно обучение в Днепропетровския минен институт получава специалността ,,техника и технология на биолого-проучвателните работи”. След това 30 години работи в системата на геоложките проучвания в нашата страна, като заема различни отговорни постове. Пет години е на работа в Тунис и Алжир.

Дисертацията му за доктор на техническите науки и над двадесетте публикации са за внедряване на нова техника и технологии в областта на минната промишленост.

Проф. д-р НИКОЛА БОРИСОВ МЪРХОВ /31. май 1936 г./

През 1950 г. завършва основното си образование. Специалността ,,техник-геолог” получава в Минния техникум – гр.Перник. Висшето си образование завършва в Минно-геоложкия институт – София и по-късно е асистент в същия. През 1970 г. защитава докторска дисертация и в продължение на 36 години работи в Минно-геоложкия университет – София. Хабилитиран е през 1979 г. като старши научен сътрудник, а от 1985 г. е доцент. Професор е от 2000-та година.

Преподавателската и научно-изследователската му дейност включва 16 учебника и монографии, над 100 научни публикации и 14 изобретения. Ръководител е над 40 научно-изследователски разработки.

Д-р ПЕТКО ПАНТЕЛЕЕВ ДЕЧЕВСКИ /26. април 1938 г./

След завършване на седмокласното си образование учи в Техникума по електротехника в гр. Карлово. Завършва МЕИ- София и има научна степен доктор на педагогическите науки. Основател и първи директор на Механотехникума ,,Христо Ботев” в гр. Смолян. През 1959 г. е един от първите основатели на ОНС гр. Смолян и отговаря за електрифициране на окръга.

Автор е на десетки публикации, а ,,Омагьосан свята” е първата му художествена творба. Втората такава под заглавие ,,Султански огън” излиза през 2006 година.

Доц. д-р ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МАРИНОВ /10. октомври 1938 г./

Завършва прогимназия в родното училище и продължава образованието си в СПТУ по дървообработване гр. Смолян. След това учи в Гимназията ,,Васил Левски”- Райково.

Получава висше икономическо образование. Работи като преподавател, асистент и главен асистент в Центъра по управление на икономиката в гр. София. С темата ,,Усъвършенстване отрасловата структура на проишлеността” през 1977 г. му е присъдена научната степен доктор по икономика. От 1982 г. е доцент в УНСС – катедра ,,Икономическа социология и психология”. Професор е в Международния славянски институт – Москва. Чете лекции на студенти в Нов български университет, Технически университет и Варненския свободен университет.

Има над 10 основни публикации в областта на приложната икономика, маркетинга, предприемаческата дейност и мениджмъна.

Участва в разработването на международни и национални проекти.

МАРИЯ КОСТАДИНОВА КУМЧЕВА /15. октомври 1939 г./

След завършване на основното си образование в родното село учи в гимназията в гр. Чепеларе. Полувисшето си образование получава в Учителския институт – Пловдив. Седем години е учителка по химия и биология в с. Славеино, Смолянско. От 1969 до 1992 г. е директор на Основно училище ,,Св. Св. Кирил и Методийй” в с. Момчиловци. През този период учителският колектив три пъти завоюва званието ,,Образцов колектив”. За постигнати високи резултати в учебно-възпитателната работа е назначена със значка ,,Отличник на МНП” и орден ,,Кирил и Методийй”. През 1985 г. е удостоена със званието ,,заслужил учител”.

Д-р АТАНАС АНАСТАСОВ ПЕТРОВ /12 ноември 1944 г./

Завършвайки основното си образование в родното училище, д-р Петров учи в техникума по ветеринарна медицина в гр. Стара Загора. Продължава образованието си във Висшия медицински институт – гр. София. Професионалния си път като педиатър започва в Многопрофилната болница „Братан Шукеров“ гр. Смолян, където работи 8 години ординатор и зав. детско отделение. От 1981 година е на работа във ВМИ гр. Пловдив като асистент по педиатрия. Открива и е началник на детското интензивно отделение. Професионалната си кариера продължава в Многопрофилна болница за интензивно лечение гр. Пловдив – началник на отделение за новородени и недоносени деца.

Съавтор е на четири книги и автор на над 40 публикации в областта на педиатрията. Д-р Петров през 1982 г. получава първа награда на младите научни работници, отличник е на Министерството на здравеопазването. През 2006 г. е удостоен с приза „Достоен гражданин на град Пловдив“.

Д-р МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ИНГИЛИЗОВА-ТОДОРОВА /1948-1999/

Основното образование завършва в с. Момчиловци. След това учи в Пощенски институт – София – специалност ,,Далекосъобщителна техника”. Висшето си образование получава в МЕИ в гр. Варна. Омъжва се в гр. Добрич. Дълги години е директор на Механотехникума в града. След защитата на докторската си десертация е назначена за директор на филиала на МЕИ – Варна в град Добрич.

ДОРА ИЛИЕВА ЯНКОВА /1. юли 1960 г./

След завършване на осми клас учи строителния техникум ,,Никола Й. Вапцаров” гр. Смолян. Продължава образованието си в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски” и завършва специалност ,,география”. Във Варненския технически университет придобива втора специалност – ,,право”. В след дипломната си квалификация в УНСС – София специализира ,,Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите” и ,,Публична администрация и евроинтеграция”.

През учебната 1990/91 г. е учителка в Икономическия техникум ,,Карл Маркс” гр. Смолян. От 1991 до 1997 г. е кмет на Кметство – с. Момчиловци, община Смолян. Четири години след това е народен представител в 38-то Народно събрание на Република България. От 2001 до 2003 г. е изпълнителен директор на Центъра за устойчиво развитие на планината в гр. Смолян. През 2003 г. е избрана за кмет на Община Смолян. Едновременно с това е и експерт в 39 Народно събрание.

Доц. д-р ЕЛЕНА КАНЕВСКА – НИКОЛОВА /14. септември 1964 г./

През 1982 г. завършва Райковската гимназия с пълно отличие и е приета за студентка по специалността ,,българска филология” при Софийският университет ,,Св. Климент Охридски”, където паралелно завършва и журналистика.

Работи няколко години като учител по български език в СОУ ,,Св. Св. Кирил и Методийй” гр. Смолян. Доктор е на филологическите науки. От 1995 г. Елена Каневска – Николова е доцент по съвременен български език във Филиала на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски” в гр. Смолян. След 1999 г. е негов заместник директор.

Научните й интереси са в областта на диактологията, социолингвистиката, синтаксиса и стилистиката на българския език. Публикувала е над 50 статии и доклади от научни форуми с български и чуждестранни издания. Автор е на четири монографии и учебник по стилистика на съвременния български език. За книгата ,,Говорът на село Момчиловци, Смолянско – половин век по-късно” е удостоена през 2002 г. от Съюза на учените в България с диплом за високи постижения на млад учен в областта на хуманитарните науки. Носител е на Годишната награда на Община – Смолян за деятели на просветата, науката и културата /2003 г/.